Том Егеланд
Ефектът на Лазар (20)

20.
Граалът на Гавраил

Рим

Петък, 4-ти август 2017 г.

Ключът на Йехова. Граалът на Гавраил.

Разбира се, че се сещах къде ги бях срещал преди. Това бяха имената от пергамента в библиотеката на монасите в манастира „Сакра ди Сан Микеле“.

— Той пише за Ключа на Йехова и Граала на Гавраил — казах аз. — Знаеш ли нещо за това?

— Древен еврейски мит.

Извадих мобилния си телефон и показах на Катерина Сантини снимката, която бях направил на пергамента в библиотеката на монасите в манастира „Сакра ди Сан Микеле“:

                      חתפמ הוהי
                    עיבג לאירבג

— Странно — каза тя. — Ключът на Йехова и Граалът на Гавраил.

— Какво знаеш за този мит?

— Не особено много. Доколкото си спомням, той не се споменава нито в Библията, нито в Талмуда.

— За какво се разказва в него?

— Да, и аз тъкмо това се питах. Ключът на Йехова ще ни помогне да разберем загадките на смъртта и какво ще донесе бъдещето. Но Граалът на Гавраил? Не, да ти призная, не помня.

— Този мит свързан ли е по някакъв начин с „Книгата на мъртвите“?

— Не, доколкото съм запозната. Но аз така или иначе не знам много за него.

— Кой би могъл да знае повече за него?

— Някой духовник? Може би някой равин? Във всеки случай не библиотекар — усмихна се тя.

— Ами писмото? — продължих аз. — Какво знаете за него тук, в библиотеката?

— Не много. Естествено, правили сме опити да проследим кой е човекът, който ни е изпратил петте книги, но за съжаление, няма достатъчно информация. А също — тя разпери ръце — имаме достатъчно работа тук ежедневно, дори и когато не издирваме изчезнали библиотеки. Честно казано, много сме щастливи да си получим обратно първите четири книги и разбира се, Танаха на петстотин години! — Тя погледна надолу към красивата кожена подвързия на книгата и се усмихна.

— Все пак е очевидно, че авторът на писмото се казва Рудолф — казах аз — и че този Рудолф е имал дъщеря на име Елиз, която е живеела на място, чието име е съкращението ГП.

— В общи линии това е всичко, което знаем.

— Както и че Рудолф е бил замесен в кражбата на библиотеките на синагогата, извършена от нацистите през 1943 г.

— Това е ясно. Но както разбираш, ние тук не разполагаме нито с времето, нито с познанията да си играем на детективи. — Катерина Сантини ми намигна по начин, който един мъж с повече въображение би изтълкувал като опит за флирт. — Може би ти ще се справиш с това предизвикателство?

 

 

От „Чентро Библиографико“ взех такси обратно до хотела, за да се опитам да открия кой е бил този Рудолф, използвайки информацията от писмото.

Задачата се оказа по-лесна, отколкото Катерина Сантини бе предполагала и отколкото аз се бях опасявал. След няколко търсения в Гугъл и няколко телефонни обаждания — до центъра „Симон Визентал“, Музея на нацизма в Мюнхен и Мемориалния музей за Нюрнбергските процеси — стана ясно, че Алфред Розенберг е имал асистент: лейтенант Рудолф Готшалк. Той бил женен за Гудрун Готшалк, с моминско име Зомер, и имал две деца: Фридрих (роден 1925 г.) и Елиз (родена 1926 г.). Заедно със своя началник Алфред Розенберг, Рудолф Готшалк бил екзекутиран след Нюрнбергските процеси през 1946 г. Синът му Фридрих умрял през 1953 г., но по всичко изглеждаше, че дъщеря му Елиз все още беше жива, на 91 години. Тя беше регистрирана на адрес в Гармиш-Партенкирхен в Байерн.

Ювдал

Нощта срещу вторник, 8-ми август 2017 г.

За последно ги видях само преди пет дни. Двамата монаси, които сега стоят пред мен в кухнята в хижата в Ювдал, са същите, които ме изведоха от библиотеката в „Сакра ди Сан Микеле“.

Единият е едър и мускулест, но въпреки това с изваяни черти на лицето. Красив. Елегантно облечен. Сякаш гледам мениджър на банка, който приема стероиди.

Другият е по-нисък и набит. Облегнал се е на касата на вратата към кухнята.

Не са въоръжени. Но пък от друга страна, не им трябва оръжие, за да изглеждат страшни.

Само мога да предполагам — и да се боя! — за какво са дошли тук.