В. Е. Шуаб
Тази свирепа песен (16)

I

— Доблест, Охолство, Кураж, Искреност. — Господин Броуди, учителят, мъж на средна възраст, почука по четирите централни територии на картата. Взети заедно, те заемаха над половината пространство, другите шест запълваха континента около тях. — Това, разбира се, са четирите най-големи от Десетте територии с население от двайсет и три до двайсет и шест милиона. Някой може ли да ми каже коя е най-малката?

Милост, помисли си Огъст, докато рисуваше в тетрадката си груба карта и я разделяше на десет, огледално повторение на разпределението на дъската.

— Късмет? — попита едно момиче и посочи най-северния ъгъл.

— Говоря за население, не за повърхност, така че — не. Там има почти седемнайсет милиона.

Освен това в Късмет имаше планини. Огъст се загледа през прозореца и се опита да си представи синята омара на върхове в далечината. Не успя.

— Щедрост? — предположи момчето зад него и посочи югоизточния ъгъл, където океаните ограждаха въпросната територия от две страни. Планини. Океани. Искреност имаше само равнини, насечени тук-там от хълмове. Според топографската карта — просто леки възвишения.

— Девет цяло и три милиона. По-топло.

— Милост? — рискува момичето отпред и посочи един нос на североизточния бряг.

— Точно така. Някой ще ми каже ли колко…

— Шест милиона триста и една хиляди и петстотин при последното преброяване — обади се Кейт, без да вдига ръка. Седеше през един чин.

От всички предмети, които можеха да карат заедно, с Огъст бяха попаднали в часа по история. Иронията не му убягна.

— Много добре, госпожице Харкър — съгласи се господин Броуди с лайнарска усмивка (термин, който Огъст бе научил от Харис). — За щастие на всички останали тази година предметът ни ще се фокусира предимно върху нашата живописна територия…

Младият Флин имаше всички основания да сметне настоящото си положение за наистина смешно — намираше се в една стая с дъщерята на врага си и при това учеше за баланса на сила и политиката в Искреност — ако не се налагаше да употребява всяка капка енергия, за да си затваря устата, докато учителят продължава да дудне за безценната им столица, пропускайки да спомене търчащите посред бял ден чудовища, както и върлуващите по улиците нощно време. Не, че момчето очакваше предметът да се преподава обективно, но му беше трудно да слуша толкова изкривена версия. Огъст го свиваше под лъжичката всеки път, когато учителят споменаваше града като град И. вместо Северния град, сякаш не си струваше южната половина да бъде спомената, все едно дори не съществуваше отвъд Шева. Хората не са чак толкова заблудени, нали?

Не само урокът го напрягаше: тази сутрин той подслуша разговор между Хенри и Лио. Говореха си — разгорещено — за най-скорошния инцидент при Шева. Неколцина корсаи намерили пукнатина и преминали, а никой не знаеше дали ги е изпратил Харкър, или чудовищата от неговата страна губят търпение. Огъст се повъртя пред кабинета, за да подслуша новините.

— Няма значение защо са дошли — казваше Лио. — Няма значение кой ги е пратил. Или е Харкър и той непрекъснато нарушава споразумението, или се бунтуват, понеже не успява да ги контролира и примирието е обречено.

— Постигнахме толкова много — напомни Хенри. — Няма да подложа този град на още една война.

— Дадохме обещание… — поде Лио.

— Заплашихме…

— … че ако Харкър наруши клетвата си, ще се погрижим империята му да изчезне.

— Това бяха твои думи, Лио. Не мои.

— Трябва да му напомним с какви оръжия разполагаме.

— Ще има жертви — възпротиви се Хенри.

— Постоянно има жертви.

Огъст потрепери от студеното безразличие в гласа на брат си.

Отпред до дъската господин Броуди продължаваше да дудне:

— … отбелязва четирийсет години от разпадането на федералното правителство — очаква се всички да го знаете — като резултат от войната в… — Той млъкна, очаквайки отговор.

— Виетнам! — обяви едно от момчетата.

— Точно така — съгласи се учителят. — Безредиците на национално ниво, икономическото напрежение и пониженият морал доведоха до рухването на федерацията и последваща реконструкция на дотогавашните Съединени щати. — Почука в средата на картата. — Някой ще ми каже ли колко от някогашните щати съставят днешна Искреност? А?

Огъст продължи да щрихова своята карта, а имената на щатите се вихреха в главата му. Кентъки. Мисури. Илинойс. Айова. Странни звукосъчетания без смисъл.

— И какво се случва след тези бурни времена?

Огъст пишеше легенда към картата, но усети, че някой го гледа и вдигна очи. В тетрадката му се взираше Кейт. Не променяше териториите, беше започнал да подменя списъка в ъгъла на страницата с по-подходящи имена.

Алчност, Злоба, Лакомия, Истеричност.

Кейт се намръщи леко. Огъст затаи дъх. Около тях часът продължаваше с пълна пара, ала в неговите очи стаята избледняваше, на фокус бяха останали само те двамата.

— … щати се събират да образуват по-малко на брой, независими територии. — Тъкмо обясняваше едно момиче от предните чинове.

— Добре. — Господин Броуди се извърна да запише отговора на дъската и Кейт се пресегна през пътеката между чиновете. Огъст се вцепени, чудеше се какво ли се кани да направи тя. Момичето приближи химикалката си към листа му и надраска второ И до ИСКРЕНОСТ. Той сбръчка вежди объркан.

Докато учителят се обърне, Кейт вече бе скръстила чинно ръце пред себе си.

— И какво още?

— Щатите преминават към самоуправление — добави едно момче.

— И после се свиват до Десетте територии.

— Властта се съсредоточава в столиците.

— Както и населението.

След всеки отговор учителят се обръщаше към дъската и в същия миг Кейт се пресягаше и добавяше нещо ново — назъбена черта, вълничка, две точки. На Огъст му отне половината час да осъзнае какви ги върши тя и най-сетне, между две драскулки, му просветна.

Тяло. Уста. Нокти.

Кейт беше превърнала Искреност в чудовище.

Той се втренчи в момичето и не успя да се удържи.

Усмихна се.