В. Е. Шуаб
Заклинание за светлина (110)

III

Лайла свърши ножовете.

Осарон превърна три от тях в пепел, два в пясък, а шестия — онзи, спечеления от Ленос — изчезна напълно. Оставаше й само един — който отмъкна от магазинчето на Флетчър през първия й ден в Червения Лондон — и никак не й се щеше да загуби и него.

Кръв се стичаше в здравото й око, но това не я притесняваше. При сблъсъка на Кел и Холанд с демона, от тялото на Ожка се изви дим на десетина места. Бяха оставили белега си.

Ала той не беше достатъчен.

Осарон още беше на крака.

Лайла прокара палец по окървавената си буза и коленичи, притисна длани към камъка, ала когато се опита да го призове, той й се противопостави. Повърхността вибрираше от магия, но й звучеше кухо.

Защото, разбира се, не беше истинска.

Беше измислена, мъртва отвътре, точно като…

Подът започна да омеква и тя отскочи встрани миг преди да се превърне в катран. Поредният капан на Осарон.

Беше й омръзнало да играе по правилата на мраковития крал.

Да се намира обкръжена от дворец, който само той можеше да призовава.

Лайла огледа залата и вдигна поглед нагоре — отвъд стените и към отворите, през които сияеха късчета небе. Беше й хрумнала идея.

Тя се пресегна с цялата си сила — и с част от силата на Холанд и на Кел — и дръпна, но не въздуха, а Айл.

„Не можеш да омагьосаш океана“, беше й казал Алукард преди време.

Ала за река не беше отварял дума.

 

 

Кръвта се стичаше по гърлото на Лайла, а тя притискаше кърпичка към носа си.

Алукард седеше срещу нея, подпрял брадичка на ръката си.

— Наистина не съм сигурен как си оцеляла чак досега.

Крадлата сви рамене и изпод кърпичката, която приглушаваше гласа й, отвърна:

— Трудна съм за убиване.

Капитанът стана.

— Инатлива не означава неунищожима — той си напълни чашата, — а и три пъти ти казах, че не можеш да помръднеш проклетия океан, все едно колко се напъваш.

— Може ти да не се напъваш достатъчно — изръмжа Лайла.

Алукард поклати глава.

— Всичко си има мащаб, Бард. Не можеш да овладееш небето, не можеш да помръднеш морето, не можеш да преместиш целия континент под краката си. Теченията на вятъра, малките водните басейни и ивици суша — те са основата в набора на магьосника. Дотам стига обхватът на магията.

А после без предупреждение запрати бутилката вино в главата й.

Тя успя да я хване достатъчно бързо, отлепи кърпичката от окървавения си нос и изрева:

— Какво, да му се не види, Емъри…?

— Можеш ли да я обхванеш с ръка?

Лайла погледна бутилката и обвитите си около стените й пръсти, с връхчета на косъм да се докоснат.

— Шепата ти е толкова голяма и нито милиметър повече — обясни Алукард. — Има си граници. Същото се отнася и за силата ти. Няма да обгърнеш повече от обхвата си, все едно колко се напъваш да изопнеш пръсти около бутилката, никога няма да ги допреш.

Лайла сви рамене, завъртя бутилката в ръка и я строши в плота на масата.

— А сега? — попита.

Алукард Емъри простена. Стисна се за носа, както правеше, когато тя го вбесяваше наистина сериозно. Беше започнала да брои по колко пъти на ден успява да го докара до тази реакция.

Към момента рекордът й беше седем.

Лайла се наведе напред. Носът й беше спрял да кърви, макар че медният вкус още лепнеше по езика й. Събра строшените парчета във въздуха между двамата и там ги остави като облак със смътната форма на бутилка.

— Гениален магьосник си — подхвърли, — но едно нещо не схващаш.

Алукард се приведе по-удобно в креслото.

— И какво е то?

Лайла се усмихна:

— В битка номерът е да победиш не благодарение на сила, а на стратегия.

Капитанът вдигна вежди:

— Някой да е споменавал битка?

Лайла не му обърна внимание.

— А стратегия е лъскава дума за специален вид здрав разум, способността да виждаш вариантите и да ги създадеш, когато няма такива. Не е свързано с познаването на правилата.

Тя отпусна ръка, бутилката се разпадна отново и се разсипа в дъжд от стъкло.

— Важното е да знаеш как да ги нарушиш.