В. Е. Шуаб
Заклинание за светлина (111)

IV

Не постигаме достатъчно, помисли си Холанд.

На всеки нанесен удар Осарон избягваше три — и нанасяше по три срещу всеки избягнат от тях. Подът бе започнал да се покрива с кръв.

Лееше се от бузата на Кел. Капеше от ръката на Лайла. Бе просмукала хълбока на Холанд.

Зави му се свят, понеже другите двама антари черпеха от силата му.

Кел се бе заел да призовава вятър, докато Лайла стоеше неподвижна, отметнала глава нагоре към мястото, където скелето на двореца се срещаше с небето.

Осарон видя възможността и пристъпи към крадлата, но вятърът на Кел шибна през тронната зала и заклещи мраковития крал в тунел от въздух.

— Трябва да предприемем нещо — младежът надвика вятъра, докато Осарон се сражаваше с тунела му. Холанд знаеше, че той няма да устои, и наистина, секунди по-късно циклонът се разпадна и в порива си изтласка назад и двамата антари. Лайла се олюля, но остана на крака, а от носа й протече струйка кръв. Междувременно в двореца налягането се повишаваше и чернота затъмни прозорците и от двете страни.

Кел тъкмо бе успял да стъпи на крака, когато Осарон пак се нахвърли срещу крадлата, твърде бързо, за да я спаси младежът. Холанд докосна раната на гърдите си.

— Ас нараши — произнесе и думите изтрещяха през тялото му.

Ускори се.

И при най-добри обстоятелства това беше трудна за овладяване магия, а сега беше направо кошмарна, но си струваше, понеже светът около него се забави.

Отдясно Лайла продължаваше да гледа нагоре. Отляво Кел разтваряше длани да спре могъщото време, а между ръцете му на забавен каданс се разгаряше огън. Само Осарон все още се движеше с подобие на нормална скорост и обърна черните си очи към Холанд, който завъртя сърпа и му се нахвърли.

Сблъскаха се, разделиха се, сблъскаха се отново.

Ще те огъна!

Оръжие срещу оръжие.

Ще те строша.

Воля срещу воля.

Мой беше, Холанд!

Антари се блъсна гърбом в колона.

И пак ще станеш мой!

Острието възпламени ръката му.

Щом те чуя да молиш за пощада!

— Никога! — изръмжа Холанд и замахна със сърпа. Трябваше да пресрещне мечовете на Осарон, но в последния момент оръжията изчезнаха и демонът улови полумесеца на острието с голите ръце на Ожка — и остави стоманата да я пореже дълбоко. Кръв — мъртва, черна, но все пак антари — протече около сърпа и краденото лице на Осарон се разцепи в мрачна, триумфална усмивка.

— Ас сте…

Холанд изпъшка и пусна сърпа, преди заклинанието да подейства.

Беше грешка. Оръжието се превърна в пепел в хватката на Осарон и преди Холанд да успее да се отдръпне, демонът вкопчи кървавата си длан в лицето му и го прикова с удар към колоната.

Сянка над главите им затъмняваше небето. Ръцете на Холанд бяха вкопчени в китките на Осарон и той се мъчеше да ги отлепи от себе си. За миг двамата останаха в странна прегръдка, преди мраковитият крал да се наведе и да прошепне в ухото му:

— Ас осаро.

Потъмней!

Заповедта отекна през главата на белия антари и се превърна в сянка, превърна се в нощ, превърна се в черен воал, залепнал върху очите на Холанд — затъмни и Осарон, и двореца, и вълната от вода, която кипеше над главите им.

Заповедта потопи антари в мрак.

 

 

Кръв капеше от носа на Лайла, докато вълната черна вода се надигаше над двореца…

Твърде голяма!

Ама наистина страшно голяма!

… и после рухна.

Лайла пусна реката. Виеше й се свят, а водата с трясък се стовари в залата на двореца. Девойката вдигна ръце да блокира смазващата тежест, но магията й беше бавна — твърде бавна — след титаничното призоваване.

Колоната заслони Холанд от пълната мощ на удара, ала вълната блъсна тялото на Ожка в пода с ясно доловим пукот. Лайла се хвърли да търси укритие, не намери обаче такова и само бързите рефлекси на Кел ги спасиха от същата съдба. Тя усети силата й да намалява, щом черноокият принц я дръпна към своята и я опъна в щит над главата й. Реката се стовари върху нея със силата на порой и се разтвори като завеса наоколо.

През воала от вода тя видя тялото на Ожка да се гърчи и върти, а строшените кости вече се спояваха, понеже Осарон принуждаваше куклата си да се изправи.

Недалеч Холанд, паднал на колене, държеше дланите си разперени върху наводнения под, все едно търси нещо изтървано.

— Ставай! — извика Лайла, но когато Холанд завъртя глава към нея, тя отскочи. Очите му не бяха наред. Не бяха черни, а закрити, слепи.

Нямаше време.

Осарон вече беше на крака, а Холанд — не. Крадлата и Кел се втурнаха напред, ботушите им разплискваха плитката вода, надигаща се около тях във вид на оръжия.

Меч изникна от нищото в ръката на Осарон, а Холанд се бореше с празни очи. Вкопчи пръсти в глезена на мраковития крал, но преди да направи заклинание, назад го отпрати свиреп ритник, и той се плъзна по наводнения под.

Кел и Лайла тичаха, ала бяха твърде бавни.

Холанд остана на колене пред мраковития крал с вдигнатия му меч.

— Казах ти, че ще коленичиш пред мен!

Осарон стовари острието и Кел забави оръжието с облак скреж, а Лайла се хвърли към Холанд и го измъкна от лапите на смъртта миг преди металът да удари пода.

Тя се обърна и запрати вода, превърната в ледени остриета, които изсвистяха във въздуха. Осарон вдигна ръка, но не бе достатъчно бърз, не беше достатъчно силен и няколко парчета улучиха плът, преди да успее да ги отблъсне.

Нямаше време да се наслаждават на победата.

С един замах на ръката Осарон събра до капка речната вода, призована от Лайла, и я усука в колона, после я превърна в тъмен камък. Поредната колона в двореца му.

Ошокът посочи към Лайла.

— Ти ще…

Тя му се нахвърли, но вече сухият под изплиска под краката й. Камъкът й стигна до глезените — в един миг бе течен, а в следващия — отново твърд — и я прикова за пода, както бе останала прикована Кисимир на покрива на двореца.

Не.

Тя се намираше в капан и държеше последния си нож в ръка, а в другата запали огън и се стегна за нападение, което така и не се случи.

Понеже Осарон се бе обърнал.

И се упътваше към Кел.

 

 

Кел разполагаше само с открадната секунда, докато Лайла се бореше с Осарон, но хукна към килията от лед.

Дръж се, Рай!, молеше се той и удари с меча си по замръзналата клетка, само за да бъде отблъснат от волята на мраковития крал.

Опита отново и отново, а ридание, изтръгнато от разочарование, дращеше в гърлото му.

Спри!

Не съобрази дали чу гласа на Рай, или само го усети, докато се напъваше да се добере до него. Брат му бе свел глава и кръвта се стичаше в кехлибарените му очи и ги превръщаше в злато.

Кел…

— Кел! — извика Лайла, той вдигна глава и забеляза отражението на Ожка в ледената колона тъкмо когато убийцата се втурна към него. Завъртя се, изтегли от порозовялата от кръв вода в краката си копие и вдигна оръжието миг преди мраковитият крал да го удари.

Двата меча на Осарон изсвистяха при спускането си, строшиха копието в ръцете на Кел и се забиха в стените на затвора на Рай. Ледът се разпука, но не се разби. И в този миг, между нападението и отстъплението, докато оръжията на Осарон бяха заклещени заедно с крадената му черупка, Кел заби счупеното парче лед в гърдите на Ожка.

Мраковитият крал погледна раната си, сякаш развеселен от смешен опит, но ръцете на Кел бяха целите в кръв от стискането на нацепеното копие, самото то хлъзгаво от кръв и лед, и когато той заговори, заклинанието отекна във въздуха:

— Ас стено.

Счупѝ се.

Магията разтърси тялото на Ожка и се сборичка с волята на Осарон, а междувременно костите й се трошаха и зарастваха, разбиваха се и се наместваха — кукла, разкъсвана в един миг и зашивана през следващия. Кралят се бореше — и се проваляше — в опит да удържи формата й, и крадената му черупка започна да изглежда гротескно, от нея се сипеха късове, понеже цяла я държеше по-скоро магия, отколкото плът.

— Това тяло няма да издържи — изръмжа Кел, докато натрошените ръце го притискаха към клетката на брат му.

Осарон се усмихна със съсипано лице.

— Прав си — каза и в гърба на Кел се заби леден шип.