В. Е. Шуаб
Заклинание за светлина (38)

V

Кралят вдигна поглед от картата.

— Какво иска той?

— Екзекуция — повтори Кел, все още разтреперан.

Ас тосал, това бяха точните думи на Холанд.

— Несъмнено е замислил номер — предположи Исра.

— Не мисля така — възрази антари, но капитанката не го слушаше.

— Ваше Величество — обърна се към Максим, — несъмнено той иска да привлече Осарон в себе си, за да избяга…

Ас тосал.

Ограничи.

Кел бе използвал кръвното заклинание само веднъж в живота си — върху птиче, мъничък слънцелет, който хвана в градината на Светилището. Слънцелетът застина неподвижно в шепите му, но не умря. Сърцето му продължаваше да бие трескаво под перушината на гърдите, докато лежеше неподвижен, като парализиран, в капана на тялото си…

Когато Тийрън научи, побесня. Кръвно заклинание или не, Кел бе нарушил главното правило на силата: беше използвал магия да навреди на живо същество, да промени живота му. Момчето се извинява до безкрай и изрече думите за разсейване на стореното, за лечение на щетата, но за негов шок и ужас заповедите не постигнаха ефект. Нищо не подейства.

Птичето не се съживи.

Лежеше си в шепите му, неподвижно като мъртво.

— Не разбирам…

Тийрън поклати глава:

— Нещата не са толкова прости, когато се стигне до живота и смъртта. С умовете и телата стореното невинаги може да бъде развалено…

После взе слънцелета, притисна го към гърдите си и му счупи врата. Върна безжизнената птица в ръцете на Кел.

— Това — посочи му мрачно, — беше милостивият край.

Младият антари не изпробва заклинанието повторно, понеже така и не научи с какви думи да го развали.

— Кел!

Гласът на краля го изтръгна от спомените.

Преглътна.

— Досега Холанд е направил всичко, за да спаси света си. Вярвам му. Просто иска да сложи край.

— Молиш ни да му се доверим! — изуми се Исра.

— Не — Кел не сваляше очи от краля. — Моля се да се доверите на мен.

На вратата се появи Тийрън.

Пръстите му бяха оцапани с мастило, а бузите — хлътнали от умора.

— Викал си ме, Максиме?

Кралят въздъхна тежко.

— Колко време имаме, докато приготвиш заклинанието?

Авен есен поклати глава.

— Не е проста задача да приспиш целия град. Заклинанието трябва да бъде разделено на седем-осем по-малки части и после да се постави из града, за да образува верига…

— Колко време е нужно?

Тийрън изсумтя недоволно:

— Няколко дни, Ваше Величество.

Максим отново се взря в Кел.

— Можеш ли да го довършиш?

Кел не беше сигурен дали Максим го пита какво му е нужно, за да убие другия антари — волята или силата.

Не търся милост, Кел. Търся да довърша започнатото.

— Да — отвърна той.

Кралят кимна и плъзна длан над картата.

— Защитата на двореца не се простира и на терасите, нали?

— Не — отвърна Тийрън. — Отнема всичките ни сили да я поддържаме около стените, прозорците и вратите.

— Много добре — кимна Максим и положи юмрук на ръба на масата. — Тогава ще го направим в северния двор. Ще построим платформа с изглед към Айл и ще извършим ритуала призори, независимо дали Осарон се появи… — вторачи тъмните си очи в Кел. — Холанд ще умре от твоята ръка!

Думите не заглъхнаха в ушите на магьосника с излизането му в коридора.

Холанд ще умре от твоята ръка.

Младежът облегна гръб о вратата на картографската стая и остави умората да охлади крайниците му.

Доста трудно е да убиеш антари.

С меч.

Милостив край.

Ас тосал.

Кел се оттласна от вратата и тръгна към стълбите.

— Кел?

Кралицата стоеше в края на коридора и гледаше през вратите на терасата към сенките на града. Срещна погледа му в отражението на стъклото. В нейните очи имаше тъга и Кел се улови да прави крачка към нея, ала спря. Не му стигаха сили.

— Ваше Величество — кимна, поклони се, после се обърна и се отдалечи.