В. Е. Шуаб
Заклинание за светлина (75)

VII

Холанд продължаваше да мрази да плава по море — заради полюшването и накланянето на кораба, заради постоянното усещане за липса на равновесие — но движението насам-натам му помагаше донякъде. Белезниците не спираха да го притискат, ала въздухът на палубата беше свеж и хладен, и ако затвореше очи, почти успяваше да си представи, че се намира другаде, макар да не беше сигурен къде точно иска да се озове.

Стомахът го присви, все още изпразнен след първите му часове на борда, и той колебливо се отправи надолу в трюма.

Старецът Айло стоеше пред тесния плот в каюткомпанията, миеше картофи и си тананикаше. При влизането на Холанд не спря, дори не взе да си подсвирква по-тихо, продължи, все едно не знае, че магьосникът е до него.

В средата на масата беше поставена купа с ябълки и Холанд се пресегна, а веригите му иззвънтяха по дървото. Ала готвачът не трепна. Значи се държеше така нарочно, помисли си антари и се обърна да излезе.

Само че изходът му беше препречен.

На прага стоеше Джаста, половин глава по-висока от Холанд, с втренчени в него тъмни очи. В този поглед нямаше топлота, нито знак другите да са зад нея.

Холанд се намръщи.

— Доста бързи бяхте…

Млъкна при вида на острието в ръката й. С едната си окована длан се облегна на масата, в другата ръка държеше ябълката, опънал късата верига между двете. Беше загубил треската, която криеше между метала и кожата, но на тезгяха наблизо имаше малък нож с дръжка точно в обхвата му. Не посегна към него — засега.

Помещението беше тясно, а Айло продължаваше да се занимава с картофите и да си подсвирква, сякаш всичко си е наред, като нарочно пренебрегваше предстоящия сблъсък.

Джаста държеше ножа в хлабава хватка, с лекота, която определено предизвика Холанд да застане нащрек и да поздрави предпазливо:

— Капитане!

Джаста погледна ножа си и скръцна със зъби:

— Брат ми е мъртъв заради теб. Половината ми екипаж измря заради теб! — Пристъпи към него. — Градът ми е в опасност заради теб.

Антари не отстъпи. Капитанката вече се намираше съвсем близо. Достатъчно, за да използва оръжието си, преди той да успее да я спре и да не се стигне до кървава саморазправа.

— Вероятно двама антари са достатъчни — допълни тя, вдигна ножа и опря върха му в гърлото на Холанд. Гледаше го право в очите, натисна леко, но острието се заби достатъчно дълбоко, за да пусне кръв, в този момент обаче в канижела отвън отекна друг глас. Хастра. Последва го Ленос. По трапа затрополиха припрени стъпки.

— Вероятно — повтори Джаста и отстъпи назад, — не съм склонна да рискувам.

Тя се обърна и се отдалечи. Холанд се облегна на тезгяха и започна да бърше кръвта, когато влязоха Хастра и Ленос, а Айло поде друга песен.