В. Е. Шуаб
Заклинание за светлина (89)

VII

Рай простена.

Не го порази внезапен, пронизващ удар, сполетя го дълбоката болка на преуморени мускули, на изтощена енергия. Главата му пулсираше и сърцето се разтупка, а той седна и се постара да се настани сред копринените чаршафи и топлината на догарящия в камината огън.

Ти си тук, каза си и се насили да освободи мислите си от кошмара.

В съня си се давеше.

Не както почти се удави на терасата, само часове — или дни? — преди това, когато Кел се хвърли след Холанд в реката. Не, това удавяне се случваше по-бавно. В съня си Рай потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в разтърсван от вълните гроб, а налягането на водата му изтръгваше дъха от гърдите.

Ала болката, която Рай изпитваше, го последва извън съня.

Тя изобщо не му принадлежеше.

Беше болка на Кел.

Рай се пресегна за брошката с кралската емблема и си пожела да му е по силите да види какво се случва с брат му, а не само да го изпитва на гърба си. Понякога му се струваше, че успява — мимолетни образи и сънища — но нищо не се запечатваше, не оцеляваше в ума му.

Принцът сви пръсти около омагьосания златен кръг в очакване да усети затоплянето от призоваването на Кел и едва тогава осъзна колко безпомощен е в действителност. Колко безполезен. Разполагаше с начин да призове брат си, но Кел нямаше как — или не можеше — да го извика на свой ред.

Рай се отпусна изтощено върху възглавниците и притисна брошката към гърдите си. Болката вече слабееше, ехо от ехото, отдръпващ се прилив, който оставя подире си само смътно неудобство и страх.

Не бе способен да заспи отново.

Гарафите на барчето блестяха на слабата светлина от огнището, призоваваха го и той стана да си налее питие, като добави към кехлибарената течност капка от тоника на Тийрън. Поднесе чашата към устните си, но не преглътна. Нещо друго привлече погледа му. Бронята! Лежеше просната на дивана като спящ човек, ръкавиците й — скръстени на гърдите. Сега нямаше нужда от нея, не и когато градът спеше, но въпреки това тя го зовеше, по-силно от тоника, по-силно дори от мрака — винаги най-лош рано призори.

Рай остави чашата и взе златния шлем.